символизъм
Символизмът е художествено движение, възникнало във Франция в края на 19 век, след френско-пруската война от 1871 г. Целта на това изкуство е да изразява идеи и емоции чрез символизъм, особено изтъкнат в живописта, поезията и литературата. Художниците са използвали символи от сънища, митология или религия, за да предизвикат смисъл, без да са изрично реалистични. Стилът се характеризира и с интерес към смъртта, меланхолията, кошмарите и свръхестественото. Символистите вярвали, че изкуството трябва да има за цел да улови повече емоционален и духовен смисъл, отколкото реалистичното изкуство. Темите им често са, но не винаги, неидентифицируеми. Като цяло художниците символисти избягват реалистичния стил в полза на лична визия, която се опитва да предаде вътрешно чувство или настроение. Корените на символизма могат да бъдат намерени в романтизма, който подчертава ролята на индивида и интерпретацията им на обекти според емоцията и въображението. Той също е повлиян от трансценденталистката философия на Имануел Кант. В допълнение към акцента си върху емоциите, символизмът е подобен на романтизма, тъй като често използва свръхестествени същества, фантазия и символи, които не са основани на реалността. Това контрастира с фокуса на реализма върху ежедневието и физическия облик. Художниците символисти се занимават главно с два жанра: пейзаж и портретна живопис. Те също се опитаха да уловят усещането за мистерия и фантазия, използвайки богати цветове и декоративни форми. За разлика от реализма, символизмът изобразява хората в реалистични условия и художниците символисти, фокусирани върху въображението, мечтите и духовността, за да предадат вътрешния смисъл.