класицизъм
Класицизмът е западно движение на изкуството, което се основава предимно на древногръцки и римски стилове и е заимствано значително от Ренесанса. Той благоприятства класическите идеали за красота, разум, формалност, баланс, хармония и ред; той постави акцент върху идеалните човешки пропорции. Класицизмът разчиташе на сдържаност при използването на цвят, пропорция и мащаб. Често беше представен от фигури, които бяха в идеална форма, силно детайлни и разголени. Класицизмът беше реакция срещу бароковото изкуство и използването на цвят, движение, чувственост и драматичен предмет. В класицизма цветът често се използва за представяне на хармония и ред. Централният фокус на класицизма беше върху човешкото тяло и неговите пропорции. Използвал е елементи от архитектурата, скулптурата и живописта, за да представи природата чрез човешкото тяло. Класицизмът е бил доминиращото движение на изкуството в западната цивилизация до периода на романтизма. Периодът на класицизма е белязан от господството на разума и логиката. Художниците се стремяха да изобразяват красотата в своите картини без емоции и страст, за да предадат усещане за спокойствие и хармония. Класицистичните художници искаха да изразят собствените си мисли и да уловят основната същност на нещата, вместо да копират или просто да изобразяват предмети, както са били наблюдавани. Стилът беше официален и прецизен, но липсваше емоция и движение. Основното ядро на класицистичното движение беше вярата, че изкуството трябва да изобразява природата, за да образова и подобри човешките същества. В края на 17 век класицизмът започва да се разпространява от Северна Европа, особено от Франция, до всяка друга част на Западна Европа.