Ранен ренесанс
Изкуството от периода между 1300 и 1450 г. се нарича Ранен Ренесанс. Терминът отличава този период от Високия Ренесанс, който настъпва по-късно през 16 век. Следователно, терминът Ранен Ренесанс се отнася за живопис, скулптура и архитектура, които показват нарастваща тенденция към натурализъм, а не абстрактна декорация. Ранният Ренесанс е време на промяна по много други начини, от началото на хуманизма до края на феодализма. Това беше време, когато художниците започнаха да се интересуват повече от собствените си чувства, отколкото от разказването на истории или представянето на реалността. Те станаха индивидуалисти, които имаха нови идеи за това как трябва да се прави изкуството. Опитаха се да изразят това, което чувстваха, чрез рисуване. Повечето художници от този период започват като асистенти в работилници. Техните майстори ги научиха как да рисуват, но те бяха свободни да експериментират със собствените си идеи и техники. Тъй като художниците имаха такава свобода, те започнаха да работят независимо един от друг. Те станаха специалисти, рисувайки отново и отново една тема, като религиозни теми, портрети или пейзажи. Това им позволи да развият свои собствени стилове. Ранният Ренесанс не е това, което хората обикновено мислят, че е, защото е започнал по различно време на различни места.