маниерност
маниерност е бил стил на изкуство, който е доминирал в европейската живопис от около 1520 до 1600 г. То възниква в град Флоренция като реакция срещу ренесансовото изкуство. Той става доминиращ в цяла Европа, с изключение на Англия, където никога не е бил популярен или широко практикуван до след 1600 г., когато еволюира в бароков стил. Маниерите обикновено са използвали сложни композиции и изкривени фигури, за да изразят чувство или настроение. Той се развива като опит на художниците да върнат изкуството от натуралистичното изображение на ренесансовото изкуство, което е дошло преди него, в експресионистична форма на изкуството, която е по-емоционална и нюансирана. Маниеризмът започва по времето, когато религията отстъпва на хуманистичните добродетели на класическата античност. Хората започват да мислят за изкуството по различен начин. Това беше не само обикновена декорация, но също така представляваше идеи и емоции. Манеризмът отразява тази промяна в мисленето, като използва религиозни теми за вдъхновение, но не винаги ги изобразява реалистично. Манеристките картини обикновено използват сложни композиции и изкривени фигури. Някои парчета изобразяват цяла сцена, използвайки само една гледна точка вместо нормалната ренесансова перспектива. Тези композиции често включват удължени крайници и преувеличени изражения на лицето. Художниците на маниери използват тези техники, за да изразят идеи, свързани с човешките емоции като тревожност, депресия или самота. Манеризмът беше изключително индивидуалистичен стил на изкуството, който не винаги отговаряше на каноните, установени от Римската църква. Всъщност много художници, които произвеждат манеристки произведения, бяха извикани пред църквата, за да обяснят своите действия. Художниците заобиколиха това, като признаха, че са включили някакво религиозно съдържание в работата си, въпреки че то не винаги е изобразено реалистично. Манеризмът също е бил анти-истеблишмънт стил на изкуството, тъй като не е следвал ренесансовите идеали. Целта му е била да наруши тези идеали, с намерението да ги замени с нов и различен начин на разглеждане на религиозните теми чрез картини. Манеризмът е започнат от художници като Микеланджело и Рафаел, но в крайна сметка те го изоставят в полза на по-натуралистичния стил на изкуството, произведен от техния ученик Караваджо.